Национална служба за съвети в земеделието - Териториален областен офис Кюстендил и Селскостопанска академия - Институт по животновъдни науки - Костинброд проведоха семинар на тема "Основни дейности по подготовка на пчелина за зазимяване и иззимяване” в Кюстендил.

Лектор на семинара бе доцент д-р Пламен Христов, който обясни какви са необходимите дейности по подготовка на пчелина за зимния период, както и новости в технологията на отглеждане на пчелните семейства. Ивона Новакова от Национална служба за съвети в земеделието разясни какви са възможностите за финансово подпомагане на пчеларите.

„Пчеларството ни е в криза. Не само заради украинския мед, не само заради този, който се канят да внасят мед от Латинска Америка, което автоматично ще удари нашето пчеларство. Пчеларството е в криза и по здравословни причини, съществува много висока смъртност. На някои пчелари лятото им умират повече пчели отколкото, през зимата. Дали и доколко това се дължи на конкретно само на вароатозния акар, дали това е свързано с нозематозата, която напоследък върлува. Дали комбинация на тези двете с някакви вирусно заболяване, науката не дава категоричен отговор. И когато липсва научно мнение, пчеларите започват, кой слага йодова тинктура, някой вари чай, вари дъбови кори в стремежа си да търсят изход от нещата. Но факта си е факт! В края на сезона семейства, които са се развивали отлично, дали са много мед и всички благоприятни условия да се развиват по- нататък, просто загиват. Проблемът които се е задал и тлее все още в съзнанието на пчеларите. Не всички от пчеларите споделят по този въпрос, защото общо взето е мнението-  абе ти не си кадърен при моя пчелин няма такова нещо. 10 % смъртност при пчелните семейства през зимата е допустима. През миналата година имаше значителна смъртност. Една от възможните причини, е че имаше късно пило, което изсмуква жизнените сили и енергията на пчелите преди настъпването на зимата, а след това появяването на ранното пило, което действа в една посока с късното пило. Това нещо при късната пролет, заедно със заболяванията допринасят за смъртността. Ако говорим за новости има открит нов тип бактерия, която поразява пчелните семейства през зимата. Открита от американски специалисти. Дали тя е тук при нас или четем само за нея не е ясно, но фактите са факти-пчелни семейства загиват. Споменах проблема е, че загиват и през лятото. В края на лятото начало на есента пчелни семейства изчезват. При самото зазимяване има още известни възможност за реагиране. Класическото правила е че при пчелите трябва да има 1,8- 2 кг. мед. Има ли го това нещо. Пчелите лежат ли на такива пити най-вероятно ще зимуват без проблеми. Ако пчелина е здрав, ако не е никой не може да даде гаранция. Това е основното, което трябва да знае пчелара. По принцип при зазимяването трябва да има вертикално мед над гнездото. Там има много техники как да се постигне. При иззимяването се включват поредица от дейности на пчеларите през зимата. Те не са напрегнати като трудов процес, обаче като квалификация са много важни. Трябва да се контролира дали няма обърнати кошери, дали няма животни, коне или злосторници. Другото, което е важно да се определи времето, когато да се проведат спасителни подхранвания. Ако пчеларят е неделен тип и няма много време да се занимава със зазимяването е необходимо през зимата да проконтролира точния момент, когато трябва да се подхрани. Ако не се направи това и пчелите отгледат първото пило, те се фиксират около него да го топлят, изчерпват запасите около него. И ако пчеларят не се намеси пчелното семейство загива от глад, при наличието на колкото си искате мед в страни от пчелното кълбо.” обяснява доц. д-р Пламен Христов от Селскостопанска академия - Институт по животновъдни науки - Костинброд.

Пчеларите от Кюстендилско са доволни от добивът на мед през тази година, като повечето от тях са имали между 10 до 20 кг. мед на кошер.

"Бих определил добива като добър. Средния добив тази година за нашият регион е около 10 килограма. При нас добива обикновено варира между 0 и 10 килограма и когато имаме добив от 10 килограма или малко повече, ние сме доволни и казваме, че годината е била добра. В другата България, аз така наричам регионите с интензивно земеделие където се засяват много декари с културни насаждения, като рапица, слънчоглед и кориандър пчеларите са свикнали с добив от порядъка на 50 - 70 килограма. Когато добива им падне до 10 кг те са страшно нещастни и казват че годината е много лоша. Въпрос на гледна точка." обяснява Тихомир Стоицов за тазгодишния добив на мед в кюстендилско.

"В нормална година пчелите трябваше вече да са зазимени и да са в покой. Тази година е странна още от началото и до момента продължава. Ето ние сме началото на Ноември, температурите са високи, пчелите продължават да летят, което означава, че процеса на зазимяване не е приключил. Зазимяването обикновено се прави в края на Септември, като се подреждат толкова пити, колко покриват. Премахват се маломедните пити, за да останат на достатъчно хранителни запаси. Тази годинина обаче този процес все още не е приключил и пчелите още се хранят, хубавото че тук в моя пчелин няма пило, което означава, че няма да изразходват много храна. Там където се появи ново пило, ще се изразходва много храна и пчеларя го чакат тежки грижи и проблеми със зимуването на пчелното семейство. В началото на годината беше много трагично, имаше райони с 60- 70 % смъртност. Сега се надяваме да няма много загуби, въпреки, че годината е странна и трудна. Мен лично повече ме притеснява наличието на опаразитеност от акара вароа дескруктор. Пчеларите които са си очистили пчелните семейства през Август и Септември могат да се надяват, че са си свършили една трета от работите. Там където има пило акара продължава да се наплодява. Отделно в района ако има пчелини, които не са третирани пчелите си разменят акарите и има опасност да се получи реинвазия. Така, че желателно е в този период пчеларите да вземат мерки. Най - подходящо според мен за момента е третиране с оксалова киселина с накапване за да бъде сведено до минимум наличието на акар в пчелното семейство.” разказва пчеларя Тихомир Стоицов, който е председател на Регионалния пчеларски съюз в Кюстендил.

"Тази година добива ми на мед е между 20 и 30 килограма на кошер. Доволен съм! Занимавам се с пчеларство от 2016 год. в района на село Ломница, това е високо в планината. 80 кошера имам. Всяка година е различна, но тази година съм доволен. Колегите около мен, също са доволни. Всичко е ок, но проблемите са ниски изкупни цени на меда, вноса на чужд мед, пръскането с пестициди. Аз нямам проблем с пестицидите, защото съм високо в планината, но колегите се оплакват, че зимата не могат да си зазимят пчелите, по една шепа пчели имат в кошерите и това е много голям проблем.” разказва Бойко Александров, който отглежда своите пчели в района на село Ломница.
 
По време на срещата бяха представени възможности за подпомагане на земеделските стопани по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020. Програмата, която бе представена е 4.2.2- Инвестиции в преработка и маркетинг на земеделската продукция. Пчеларите също могат да кандидатства, тъй като те са приоритетен сектор. По програмата могат да се закупят или изградят сгради, да се купят нови машини за преработка, купуване на софтуер, лицензи и разрешителни.

"По подмярката могат да кандидатстват малки земеделски стопанства с икономически размер в границите от 6000 до 7999 евро, които са регистрирани земеделски стопани, съгласно изискванията на наредба 3 и са регистрирани  по търговския закон също така. Допустими са кандидати, които са получили минимум 33 % доход от земеделска дейност за предходната година, спрямо годината на кандидатстване“ разясни Ивона Новакова- експерт Национална служба за съвети в земеделието, Териториален областен офис – Кюстендил

Кандидатстването по програмата може да стане до 23 Декември 2019 год., а Национална служба за съвети в земеделието могат напълно безплатно да подготвят документите.