На социално-етични теми

Трудна и високоотговорна е работата на щатния автоконтрольор. За съжаление обаче при някои случаи дори и облечени с власт хората забравят своите задължения и тръгват по хлъзгав път. За това най-ярко доказателство беше проведеното неотдавна събрание на първичната партийна организация на ДАТ в Кюстендил.

Кое бе в центъра на разискванията на събранието?

Отговорникът на щатните автоконтрольори при дирекцията на ДАТ Иван Димитров Воденичарски използувал служебното си положение и направил произвол, който го довел до престъпление.

На 18 Ноември 1972 год. Иван Воденичарска закарва към 10 часа служебния автомобил КН 65-89 в сервиза на автобусното смесено автостопанство в Кюстендил, където да се извърши техническо обслужване не "Москвич"-а. Оставайки служебната кола в сервиза, Воденичарски отива в близката пивница. Там изпива пет коняка, а след това в едно от заведенията на гарата консумира още два коняка. Прибирайки се в къщи на обяд той пие и вино. Към 14 часа отива в сервиза на автостопанството. По това време двама автомонтьори изпробвали служебната лека кола и Воденичарски пожелал да ги придружи. Заедно с тях отиват до Соволяно. На връщане Воденичарски поискал да кормува. Автомонтьорът преотстъпил кормилото и Воденичарски се настанил зад волана. На път за Кюстендил, на около два километра от село Соволяно, поради превишена скорост и употреба на алкохол Иван Воденичарски изпуска управлението на автомобила и се обръща. На служебният лек автомобил са нанесени повреди. Вместо да извикат на място органи на КАТ, автомонтьорите и Воденичарски вдигат колата и я закарват в сервиза. Още неосъзнал позора на първото престъпление фактически, Иван Воденичарски извършва второ. Иска да заличи следите от едно сериозно автопроизшествие, на което е автор той и по някаква благоприятна случайност то не е завършило с отнемането на човешки жертви.

Отговорникът на щатните автоконтрольори Иван Воденичарски не е проявил доблест да уведоми дирекцията на ДАТ, като разкаже какво се е случило. Напротив, той тръгва по пътя на измамата. Към 17 часа същия ден, или три часа след автопроизшествието, отива при директора на ДАТ и го заблуждава, че колата е "заяла", следствие на което се обърнала. Но получи се сигнал, че причина за катастрофата е употребата на алкохол от страна на Воденичарски и това наложи да се извърши отново проверка на обстоятелствата, при които е станало автопроизшествието.

При разговора на директора и представителя на ДСО "Автотранспорт" София с Воденичарски той не иска да признае вината си, нито да каже, че е употребил алкохол. След като беше притиснат от фактите, направи частични самопризнания.

Воденичарски беше неискрен и към ръководството на ДАТ. Нямаше тон на разкаяние и искрено осъзнаване на вината си дори и когато бе изправен да отговаря за делата си пред партийната организация, в която той членува. Завършилият с автопроизшествие произвол разкри цялостно моралния облик на Иван Воденичарски и стана ясно, че той е загубил качеството си на автоконтрольор. Поради това че е нарушил т. 72, буква "б" от Закона за моторните превозни средства, партийната организация наказа Иван Димитров Воденичарски с "порицание", прие, че той не може повече да изпълнява автоконтрольорската си работа и предложи на административното ръководство да го освободи от заеманата длъжност.

Тази строга мярка, която приложи Иван Воденичарски партийната организация, беше напълно основателна и справедлива. Независимо от това какъв ранг има, комунистът винаги трябва да бъде образец при изпълнението на всички задължения и никога не може да му се прости, ако той злоупотребява със служебното си положение и доверието, което му е дадено от народа.

Дамян Василев
Панчо Димитров
вестник "Звезда" Февруари 1972 г.