Четири женски накита от фонда на Регионалния исторически музей в Кюстендил изследва асистент Веска Спасова. Тя представи проучването си в рамките на Втората научна конференция, организирана от културната инстутитуция. Най-впечатляващият женски накит е коланът за плодородие, дарен с протокол от 1961 година.
"Той вероятно се е носил под дрехите на голо, и е бил за бременност. Съставен е от осем плочки, като деветата липсва. Той е по-скоро като амулет, а думата е арабска и означава нося. Всеки амулет е свързан с вярванията на българите, но преди да стане такъв, трябва да се сложи под възглавницата", разказва асистент Веска Спасова.
Девет от докладите, включени в програмата на форума са на домакините от Кюстендил. Общо ще бъдат представени 25, каза директорът на РИМ- Кюстендил Валентин Дебочички. Сред по-любопитните изследвания са тези на представителите на музеите в Разлог и Сандански.
"Подобна конференция като първо издание организирахме през миналата година. Идеята беше на нашия колега Ангел Джонев. Целта е да покажем непоказвани досега неща от архивните фондове", заяви Валентин Дебочички.
От 2 до 4 Юни в град Силистра беше проведен XXVI Международен екологичен форум „Сребърна, 2017“. Във форума взеха участие 400 деца от страната и чужбина: 100 защитаваха проекти и 300 участваха в конкурсите за литература, рисунка и приложно изкуство.
Учениците от Пето основно училище „Христо Ботев“ град Кюстендил взеха участие с разработка на екологичен проект и в направление приложно изкуство. В рамките на 2 дни Аннабел Велева, Георги Георгиев и Ралица Цикова /ръководител Василка Кръстева/ с презентация и в постерна сесия защитаваха проект „Зеленото злато на планетата“ и завоюваха второ място във втора възрастова група.
В направление приложно изкуство Йоан Дяков /ръководител Елка Георгиева/ беше класиран на първо място в първа възрастова група.
На 16 юни 2017 г. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил ще гостува Академия „Май Джар” на специалистът по Фън Шуй - Ина Май Джар. Тя ще говори пред кюстендилската публика по темата „Как да се предпазим от физическите си рани?“
Ина Май Джар ще разкаже за най-новите методи за профилактика на здравето и ще покаже техники за поддържане на опорно-двигателната система. Ще запознае аудиторията с най-новата технология „Квантова диагностика“ и ще препоръча конкретни действия за съхраняване и поддържане на здравето. При желание гражданите може да се запишат за индивидуални сеанси с биоскенер.
Ще бъде представена и книгата на поетесата Румяна Пелова – „Светлина в раните“
Румяна Пелова е творец, който умее да превръща горчилката на живота в мед, да пълни раните не с омраза, а със светлина, да издига любовта между мъжа и жената в единение между Земята и Небето.
В поезията на Румяна образът на жената преминава от муза във вещица, от чародейка – в палава съвременница, която първо се опива от грешките си, а после се учи от тях.
Мъжът е непостоянен вихър, гостенин за кратко, причина за тъга, за вдъхновение, за израстване.
Инициативата ще се проведе в зала „Велики учители” с начален час 17:30 ч.
Диви прасета унищожават черешовите насаждения в кюстендилското село Граница!
Пораженията са сериозни особено по младите насаждения. Животните чупят клони на метър и половина височина, коментират земеделски производители. Олег Иванов отглежда 30 декара череши, вече от години.
"Идват през нощта, по 4-5 прасета. Чупят клони, ядат черешите докъдето достигнат. Селото е в подножието на планината и те се спускат до черешовите градини. Спасение няма.", добавя той.
В момента отсрелът на дивите прасета е забранен, тъй като сега е времето, в което те отглеждат малките си. Затова местните се организират и през нощта охраняват овошките. Надяват се да се намери начин набезите да спрат.
"От 6 години се занимавам със земеделие, направо съм изненадан от случващото се. Хората се оплакават от диви прасета, които унищожават продукцията. И без това черешите са малко тази година", казва Милен, който също е земеделски производител.
В момента изкупната цена на черешите е 1,10 лева за кг. Продукцията обаче е едва на 10 % от получената през миналата година. Щетите, които нанасят дивите прасета носят нови икономически загуби, след двете застудявания през Януари и Април, унищожили реколтата още в зародиш.
Вариантът за следващата година се явяват електрическите заграждения на черешите, наричани още електропастири, обмислят още местните.
С тържествен водосвет, извършен в съслужие от свещеници в Кюстендил откриха реконструираната сграда на Окръжна и Районна прокуратура. За нуждите на държавното обвинение преди години бяха закупени два етажа от банкова институция. Официално лентата прерязаха окръжният прокурор Камелия Стефанова и заместник-главният прокурор Ася Петрова. " Искам да благодаря на колегите, които толкова години проявиха стоицизъм и работеха в изключително трудни условия. Ще припомня, че дори сградата на Районната прокуратура беше запечатвана от ресорните институции. Да ви пожелая професионализъм и усърдна работа, а нека да припомня, че в спора се ражда истината", заяви заместникът на Главния прокурор. Държавното обвинение вече разполага с нови кабинети, архивохранилище, стая за съхранение на веществени доказателства, регистратура и голяма зала. Заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова припомни и каква инвестиция е направена от ведомството за подобряване на сградния фонд. " Още през 2007 година бяха купени два етажа, за близо 2 млн. лева. След това по-късно при откриване на Административния съд през 2015 година, се отпуснаха нови средства. Инвестирани са близо 4 млн. лева, като 900 000 лева трябва да се отпуснат от бюджета на Висшия съдебен съвет", заяви Десислава Ахладова. Районната прокуратура в Кюстендил до момента се помещаваше в сграда, ползвана някога за милиция. Тя бе в изключително лошо състояние. На два пъти е прехвърляна за безвъзмездно ползване, след решение на Общински съвет - Кюстендил . Прокурорите от Окръжната прокуратура пък работеха в сградата на Окръжния съд в Кюстендил.
