Първите сергии за продажба на мартеници са вече на обичайното място в центъра на Кюстендил. Таксата, която търговците заплащат на община Кюстендил е 1,5 лв. за квадратен метър за ден. Всяка година в началото на месец Февруари, около 100 търговци излизат на площада в Кюстендил за да продават мартеници и припечелят някой лев с които да допълнят семейния бюджет. Една част от тях са пенсионери, които сами изработват мартениците, които продават.
"Големите мартеници са по два лева, по-малките по около левче. Най-евтини са кончетата за връзване - те са по 10 - 20 ст." Занимавам се за да изкарам нещо, да добавя към голямата ми пенсия в кавички" разказва баба, подредила сергията си още в ранните часове на деня.
"При мен мартеничките нямат увеличение на цената. Както съм го продавала преди, така и сега. Няма увеличение на цената, защото хората и без това нямат пари и не купуват много. При мен всичко е ръчно, това си го плета сама. Около 30-40 минути и мартеничката е готова. Имената и благословиите се бродират. Много щастие и късмет, да си жив и здрав - това си е за мен благословия" разказва възрастна жена.
Червено- белите символи на пролетта, освен на плащад Велбъжд се продават и на пазара, гарата, реповете и около хипермаркетите.
Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите: „Саморегулацията на социалните мрежи бързо прави публични нарушителите на правилата”
Социалните мрежи като че ли имат една собствена саморегулация, благодарение на която хора, които са извършили нещо нередно, включително престъпление, са притиснати от обстоятелствата да бъдат публични и да признаят за него. Така председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов коментира по BG On Air разгласения чрез Facebook случай, при който младежи са наели апартамент посредством платформа за споделено настаняване и са изнесли телевизор от дома на собственика.
„Надявам се все пак тази саморегулация да не стига до крайности. Органите на реда би трябвало да могат да установят това, което се е случило извън виртуалното пространство в обективната действителност”, добави Маргаритов. Той посочи, че случаят е специфичен и подобни сигнали в Комисията са по-скоро инцидентни.
В студиото на „България сутрин” председателят на КЗП обясни, че към момента споделената икономика не е нормативно регулирана нито в България, нито в ЕС. „Правени са такива опити, но по-скоро те минават по пътя на това определени услуги да се стопират, въпреки че хората имат нужда от тях”, каза още той. „Мислили сме по посока на това как биха могли потребителите да бъдат защитени тогава, когато става дума за споделена икономика, която се развива с шеметни темпове. Във всяка социална мрежа вече се предлагат най-различен тип услуги на този принцип”, посочи председателят на КЗП.
Според Маргаритов е редно да се създадат правила, които да се ползват от органите, контролиращи качеството на туристическия продукт. По думите му те трябва да дават възможност за по-ясна проследимост на това кой какво предлага. „И когато нещо не бъде изпълнено – не е получено обещаното, качеството е значително по-ниско или пък резервацията е за определено време, а се е наложило по-ранно напускане, лицето да може да бъде санкционирано по някакъв начин. Недобросъвестното потребителско поведение също би трябвало да бъде обект на подобен тип регулация”, продължи той.
Маргаритов изтъкна, че очаква в следващите месеци да има и подобни проекти на фона на бързо развиващата се нормативната уредба в областта на цифровия пазар, включително интернет търговията, част от която е и споделената икономика. „Коментирали сме този въпрос, той е поставен и с участието на българския еврокомисар в Европейската комисия. В Европейския парламент неотдавна се приеха нови регламенти, свързани със защитата на личните данни, културата на цифровия пазар при предлагането на стоки и услуги и т.н.”, завърши той.
На 14 февруари, сряда 2018 г. от 11:00 часа в читалище „Пробуда 1961” гр. Кюстендил кв. „Колуша“ ще се проведе за дванадесета поредна година Конкурс за най-добро домашно вино „Трифон Зарезан 2018”.
Желаещите да участват трябва да донесат 15 мин. преди началото 1 бутилка минимум 0.7 л. вино (бяло, червено, розе) – собствено производство. Вината ще бъдат оценявани от компетентно жури, съставено от видни сомелиери и ценители от България и Македония, по критериите: цвят, бистрота, блясък, плътност, аромат и вкус.
Наред с ритуала “Зарязване на лозята“ за доброто настроение на всички гости ще се погрижат състави към читалището и оркестър „Веселие“. Победителя в конкурса ще получи дъбово буре, произведено от кюстендилски майстори.
Наградите за отличените в отделните категории са подсигурени от Верига магазини „Сити“, читалище „Пробуда“, Туристическа агенция „Лилия Травел“ и др.
Конкурса се провежда със съдействието на Партията на любителите на червеното вино и Партията на любителите на бялото вино.
Национална телефонна линия за борба с трафика на хора алармира за фалшиви обяви за работа в социалните мрежи
Вече втора година Националната телефонна линия за борба с трафика на хора 0800 20 100 приема сигнали за трафик на хора и предоставя информация и ресурси на българските граждани с цел превенция на риска от попадане в експлоатация. Тя е напълно безплатна за страната, денонощна и анонимна. За изминалата година към Линията са постъпили над 500 обаждания от българи от страната и чужбина, като повече от 200 от тях касаят случаи на сексуална и трудова експлоатация, злоупотреба с лични данни, сигнали за некоректни работодатели и други високорискови ситуации. Основната тенденция, която фондация А21 отчита, в ролята си на основател на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора, са зачестяващите обаждания, свързани с обяви за работа в чужбина. Все по-често се обаждат хора, които имат нужда от повече информация и искат да проверят дали дадено предложение за работа, което обмислятне крие опасности от измама, експлоатация и попадане в ситуация на трафик. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора има важна роля в в предотвратяването на злоупотреба с български граждани в страната и в чужбина и попадането им в ситуация на трафик. Специално обученият екип от специалисти на Линията има готовност да осъществи проверка и да информира обаждащите се дали дадено предложение не крие опасност. Нарастващ брой от обажданията на Линията включват заявка за проверка на обява за работа, намерена в Интернет, която съдържа подозрителна информация, твърде ниски или никакви изисквания за заеманата длъжност , липса на информация за контакт с работодателя. Много често кандидатите за дадена позиция биват одобрявани без провеждане на интервю и без да осъществят личен контакт с потенциалния си работодател или с представителя на посредническата фирма. Пример за подобен случай е историята на жена, която решава да се допита до Линията, след като е намерила обява за работа в чужбина през страница във Фейсбук. В офертата е предоставен единствено имейл адрес, по който жената изпраща кандидатурата си. Биват й изискани снимка и копие на личната й карта. След това бива одобрена и получава по имейл самолетен билет за след два дни без интервю и без комуникация наживо с работодателя. Проверка на Линията показа, че фирмата не е лицензирана за предоставяне на посредническа дейност на български граждани, както и че има предистория като некоректен работодател. Благодарение на навременното обаждане към Националната линия и последвалата проверка, обаждащата е информирана за рисковете, свързани с обявата и е предотвратено нейното заминаване и потенциалното й експлоатиране.
Опитът на А21 България и в частност на екипа на Линията сочи, че все по-често българските граждани биват измамени и въвлечени в трафик на хора през социалните мрежи. Най-често срещаните сценарии са два - така наречения loverboy модел на изграждане на романтично взаимоотношение и фалшиво предложение за работа.
В първия случай трафикантите осъществяват контакт с потенциалните си жертви посредством чат в някоя социална платфора, като по този начин скъсяват емоционалната дистанция, печелят доверие, представят се като общителна, а дори и романтична личност. В много случаи, с течение на времето се развива романтична връзка между трафиканта и набелязаната жертва. В резултат на това трафикантът печели контрол над жертвата и съумява по-лесно да я експлоатира.
При сценария с фалшивите обяви за работа А21 препоръчва превантивно допитване на граждани до Национална телефонна линия за борба с трафика на хора при предстоящо кандидатстване, при случаи на злоупотреба, както и ако някой се опитва да ги склони към извършване на нещо против волята им. Съветваме хората да не изпращат личните си данни по имейл, както и да обръщат особено внимание на следните неща, когато търсят работа в страната или чужбина:
Условията за работа - пояснено ли е какви са изискванията към кандидата, какво предлага работодателят и каква е трудовата характеристика за длъжността;
Изисквания към кандидата - съмнително е, ако в офертата не присъства списък с изисквания като опит, определени умения, владеене на език (за чужбина);
Клауза за конфиденциалност - дали в договора присъства текст, който забранява на служителя да споделя с трето лице информация за длъжността, условията на работа или подробности около естеството на работа;
Клауза за прекратяване на договора - дали в договора има клауза, при която служителят дължи неустойка на работодателя в случай, че реши да напусне работа;
Заплащане - дали заплащането е подозрително високо и нереалистично;
Работно време - дали в договора е регламентирано работното време и ако да, дали е съгласно Кодекса на труда;
Официална информация за фирмата - дали информация за работодателя/фирмата е достъпна онлайн, упоменат ли е физически адрес, предоставен ли е контакт на лице за връзка;
На 0800 20 100 денонощно, безплатно и анонимно гражданите могат да получат информация за същността на проблема трафик на хора, да направят заявка за проверка на съмнителна обява за работа и да бъдат насочени както за рисковете от трудова и сексуална експлоатация в България и чужбина, така и за това към кои компетентни органи могат да се обърнат при нужда от незабавно съдействие.
*Фондация A21 е глобална неправителствена организация с представителства в 11 държави по целия свят, която съществува и в България вече седма година. Сферата на дейност на фондацията е борбата срещу съвременното робство - трафика на хора, в което живеят над 20 млн. души по цял свят днес. Усилията на А21 в борбата срещу трафика на хора в и извън България се основават на разбирането, че в XXI век е недопустимо толкова много хора да живеят в робство - повече, откогато и да било в човешката история. Фондацията е изградила дългосрочни партньорства с различни държавни институции и представители на нестопанския сектор, в резултат на които през 2015г.с подкрепата на Националната комисия за борба с трафика на хора се полага началото на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100 - първата и единствена телефонна линия в България за противодействие на трафика на хора.
Туристическият сектор изсветлява, тъй като все по-рядко се среща предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти, заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Радио „Фокус”. „Това не означава, че ги няма изобщо на пазара, но показва повишаване съзнанието на осъществяващите туристическа дейност в посока желание да спазват правилата”, добави Маргаритов.
Първите анализи на резултатите от проверките в зимните курорти през този сезон показват намаляване на някои групи нарушения, основно свързани с разминаване между реалната категоризация на обектите и тяхното рекламиране. Според председателя на КЗП това е показателно, че бизнесът си прави поуки от грешките и се поправя.
Маргаритов посочи, че предпочитаните от някои хора къщи за гости трябва да отговарят на точно определени в Наредбата за категоризиране на туристическите обекти изисквания. Той апелира към собствениците им коректно да представят на категоризиращите органи – общините и Министерството на туризма, информация с цел да бъдат правилно категоризирани и да се създава вярната представа у потребителите относно това какви ще бъдат условията, на които ще се попадне, когато се отиде в тези къщи. Също така предупреди да не се изкушават да крият, че стопанисват подобен тип обекти, в които уж посрещат свои близки. „Виждаме, че все по-често съзнанието на потребителите само алармира и по този начин ние успяваме да открием такива обекти, за да ги върнем обратно там, където им е мястото, а не да бъдат в сивия сектор на икономиката”, подчерта той.
Председателят на КЗП коментира и платформите за резервации. „Обикновено са известни лицата, които ги администрират. Но в тях оферти могат да предлагат неограничен брой други лица, които също трябва да се идентифицират, за да може потребителят, когато се насочи към това да избере някоя от тези оферти, да може да осъществи контакт”, обърна внимание той. „Следим внимателно този пазар, разчитаме и на обратната информация от потребителите и не пропускаме да предупредим, че макар много полезна и бърза, понякога тази комуникация крие своите рискове и те основно са свързани с това да не попаднем на някой, който има за цел да ни измами”, посочи още той.
Маргаритов каза, че съвместно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор се извършват проверки относно техническата изправност и воденето на технически паспорти на ски съоръженията. „Това е много важно, тъй като дава възможност да се проследи начинът на поддръжка, а той е основата, за да може тези съоръжения да са в изправност”, обясни Маргаритов. След влизането в сила на специална наредба от две години ски пистите се проверяват както за информация за цените и останалите условия за ползване, така и за степента на трудност на трасетата. „Това е добре, тъй като в минали години един от големите проблеми при експлоатацията на тази инфраструктура беше свързан именно с това, че потребителите често се объркваха от разнопосочната информация, която се съдържаше или която липсваше в определени зони. Сега обаче наблюдаваме съществено подобрение”, допълни той.
Комисията извършва повторни проверки и в обекти, в които не са установявани нарушения. „Тук едва ли важи принципът на ученика, който вдига ръка в началото на срока, за да бъде изпитан и после да му се гарантира спокойствие за известно време. Търговците могат да бъдат спокойни тогава, когато спазват правилата на играта. Първо, защото тогава те нямат основание за притеснение от проверките на контролните органи, колкото и да са те. И второ – защото тогава си гарантират най-важното – а именно доверието на хората, които биха се върнали отново при тях след като са останали доволни от предложеното”, каза в заключение Маргаритов.