Радиестезистът от Кюстендил Петър Селнички категорично твърди, че най-голямото златно находище на Балканите се намира в Треклянската община. Още отдавна той се запознал от статии в печата с явлението радиестезия и с изненада установил, че притежава ярко изразени такива способности. С махалце, държано с пръстите на дясната ръка можел да открива подземни течащи води, подземни минерални находища – каменни въглища, желязна и оловно-цинкова руда, нефт, газ и други, както и болни места по тялото на човека. Радиестезията му станала хоби. Преди повече от 15 г. от дома си в Кюстендил той уловил силно лъчение от златен източник, което идвало от северозападна посока. Същото лъчение засякъл и в София, когато бил на гости в кв. “Дружба-1”, като посоката му била от югозапад. С помощта на географската карта установил, че то идва от източните склонове на пограничната Милевска планина в Кюстендилското Краище. Тогава не успял да отиде в Треклянската община, за да установи точното местоположение. Въпреки това с препоръчано писмо от 9 март 1995 г. П. Селнички уведомява тогавашния министър председател Жан Виденов за откритото от него златно находище в Краището и за някои други находища, но не получава никакъв отзив.Времето минавало, страната продължавала да тъне в икономическа криза и немотия, хората изнемогвали заради ниските си доходи, като в същото време несметни природни богатства на територията на България оставали неоползотворени, което тревожело обществено чувствителния радиестезист.
Затова решил отново да се опита да привлече вниманието на съответните държавни институции у нас. В началото на октомври т.г. той търси съдействие от областния управител Любомир Дермански, който поема ангажимент да осигури необходимия транспорт за проучването, но до редакционното приключване на броя пътуването не бе осъществено. Според радиестезиста находището се намира на значителна дълбочина – може би 700-800 метра, около селата Средорек, Долно и Горно Кобиле, Чешлянци, Киселица, Метохия и Бъзовица, на площ около 40 кв. км в Треклянската община. Същевременно същият радиестезист , чрез издирване по географската карта на България, се натъкнал и на други, по-малки златни находища в Родопите и в Подбалканската котловина, на голямо нефтено находище по средното течение на река Скът, между градовете Бяла Слатина и Мизия, на мащабно газово находище източно от Бакаджиците, около границата между Ямболска и Бургаска област, на въглища и манган в Добруджа, на нефт в Кюстендилско... П. Селнички е абсолютно сигурен в реалното съществуване на Краищенското златно находище, което според него съдържа хиляди тонове от благородния метал и е най-голямото не само у нас и на Балканите, но вероятно и в Европа. Засега обаче неговото твърдение остава само радиестезична хипотеза, която може да бъде потвърдена само след като се направят поне 1-2 геологопроучвателни сондажа, които да докажат съществуването на златната руда, да определят дълбочината, дебелината на златоносните пластове и процентното съдържание на злато в тях. А това може да стане само с държавна помощ. Не е за пренебрегване фактът, че реките, които извират от Милевската планина са златоносни. Вероятно находището щеше да се разработи още в древността, но тогава не е имало техника и технологии за проникване на големи дълбочини в земните недра. Очакваме правителството и в частност министерствата на регионалното развитие, на икономиката и финансите да обърнат необходимото внимание на откритието на кюстендилеца Петър Селнички и да осигурят необходимите средства и други предпоставки за ускорено проучване на златното съкровище и за своевременната му експлоатация в полза на фиска, за икономически подем и за чувствително повишаване благосъстоянието на българите.