Фокус: Г-жо Спасова, какви са обичаите, които съпътстват празника Йордановден?
Веска Спасова: Йордановден е един хубав зимен празник, който се
нарича още „Водици”, „Водокръщи”, „Богоявление”, „Мъжки водици”, защото
с него завършват така наречените „мръсни” дни, които започват от
Игнажден и са до Йордановден. Това е празникът, където е и една от
кадените вечери.
Фокус: Разкажете ни някои интересни поверия, които съществуват във връзка с този празник?
Веска Спасова: Интересно поверие, свързано с Йордановден е, че в
старо време българите вярвали, че през нощта срещу празника небето се
отваря и който в този момент поиска нещо то ще се сбъдне, ще се изпълни
неговото желание.
Фокус: Разкажете ни за някои от по-важните обреди на този ден.
Веска Спасова: Основните обреди на този ден са свързани преди
всичко с вярата в здравеносната сила на водата, тъй като тя пречиства,
подмладява, помага и всяка една възможност за ритуално пречистване
става именно чрез водата. Така, че на самия празник, на Йордановден, се
извършва кръщаване на водата, т.е. след службата в църквата свещеникът
хвърля кръст във водата и се хвърлят мъже, ергени, за да го извадят.
Вярва се, че този, който извади кръста от водата ще бъде здрав, ще има
успешна година.
Фокус: Знаете ли дали има случаи при които този, който е извадил кръста, да се е разболял сериозно?
Веска Спасова: Поне аз, досега не съм чула такъв случай, да се е разболял някой, който се е потопил във водата, за да извади кръста.
Фокус: Какво се случва след като кръста бъде изваден от водата?
Веска Спасова: Всички трябва да дарят по нещо на този, който го
извади. Той обикаля селището и приема даровете. Вярва се, че колкото е
по-студено е на Йордановден, толкова по-здрава година ще бъде. Водата,
където се хвърля кръста, трябва да замръзне. Тогава и годината ще бъде
здрава и плодовита.
Фокус: Какво още се прави на празника?
Веска Спасова: На самия празник също се извършват много обреди с
„кръстената” вода. Хубаво е всеки да запали свещичка в черквата на
Йордановден, да вземе от тази вода, да се измие три пъти, в по-старо
време дори миели и иконата в дома.
Фокус: Вие споменахте, че празника се нарича още „Мъжки водици”, откъде идва това наименование?
Веска Спасова: В Югозападна България празникът се нарича още
„Мъжки водици”, защото самото наименование идва от обичая на този ден
да се къпят младоженците, тези, които са до една година след сватбата.
Къпят се също така и момченцата до едногодишна възраст за здраве, като
това къпане продължава и на Ивановден. Според православния календар,
празникът Йордановден показва кръщението на Исус Христос от Йоан
Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението му, небето се отваря и
Светият дух слиза върху Исус Христос във вид на гълъб. Оттук и
наименованието на празника, който се нарича още Богоявление. Исус
Христос се потапя трикратно във водите на река Йордан и излиза от тях,
като самият акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на
човека. Умира земният човек, умира грехът му, и се ражда, възкръсва
одухотвореният човек.
Фокус: Има ли някакви забрани, които трябва да се спазват на този празник?
Веска Спасова: По принцип, тези забрани важат от Игнажден до
Йордановден, когато са „мръсните” дни, а забрани за самия ден няма.
Всичко, което се прави е пречистването с водата и измиването. Там,
където е трета кадена вечер, в някои части на България трапезата е
постна и се прекадява. Затова казваме, че е третата кадена вечер, която
се прекадява.
Фокус: По-различен празник ли е следващият Ивановден?
Веска Спасова: Те са няколко последователни празника, където
важна роля играе водата. Затова и казах, че къпането продължава на
Ивановден, ходи се на гости на кумовете. Празникът е хубав за
побратимявания. След това българинът навлиза в своето битово ежедневие
пречистен и с нови надежди в Новата година.
