уредникът в Регионален исторически музей в Кюстендил в интервю за радио „Фокус” – Кюстендил
Фокус: Г-жо Спасова, разкажете нещо повече за обичаите и вярванията на българина за предстоящите празници Бъдни вечер и Коледа.
Веска Спасова: Предстои да посрещнем един от най-светлите
празници. Бъдни вечер, а след това и Коледа. Бъдни вечер се нарича още
„Малка Коледа”, „Суха Коледа”, „Малък Божич”. Знаем, че повечето от
празниците са наслоявания на езически вярвания и християнство. Така, че
раждането на новото слънце от езичеството и раждането на новия Бог
слива, всъщност, езическите представи на древния българин и по-късно
християнската му вяра в една идея. Идеята за раждането, обновяването на
света и надеждата за по-добро. Така, че общо-взето целта на ритуалните
практики, които се изпълняват по време на Коледа или коледните обичаи,
е да покажат бъдещето и да се осигури плодородие, здраве и
благоденствие за новата година.
Фокус: Защо наричаме празника „Бъдни вечер”?
Веска Спасова: Наричаме го така, от бъдника, който трябва да
гори през цялата нощ. За целта се избира плодно дръвче, което трябва да
бъде миросано преди това. В днешно време, разбира се, ако няма истински
огън, можем да запалим свещичка на трапезата да гори, докато цялото
семейство е около нея. Нарича се така и от „бдение”, както и за
бъднините, това, което правим. И в двата случая символиката е директна.
За чудото, което предстои трябва да бди целия народ. За бъдещето, което
ни предстои, ние също трябва да вярваме в положителното, за да ни случи
такова нещо.
Фокус: Разкажете ни нещо повече за самия ритуал на Бъдни вечер.
Веска Спасова: Общо-взето ритуалите, които се правят на Бъдни
вечер всички ги знаем добре. Знаем, че се събира цялото семейство около
трапезата. ястията, които се слагат, трябва да бъдат нечетен брой –
седем, девет или единадесет. Колкото повече са те на трапезата, толкова
по-голямо ще бъде изобилието през новата година. Хубаво е да се сложи
да има на трапезата чесън. Това е едно универсално растение, което
предпазва от всякакви злини.
Фокус: Кои са традиционните ястия, приготвяни за този ден?
Веска Спасова: Правят се боб, сарми, тиквеник или баница с
ябълки, баклава. Слага се ошав. Броят се ястията и колкото са повече,
толкова по-добре. Задължително всеки трябва да си вземе орех, защото
орехът е затворен плод и предполага за гадания. Ако е здрава ядката,
успешна ще бъде годината за всеки.
Фокус: Какво още се прави задължително на празника?
Веска Спасова: Преди вечеря е хубаво да се прекади трапезата с
тамян. Хубаво е домакинята да купи през деня нещо за дома, някакъв
предмет. Той трябва да бъде с дъно. Да не се купуват ножове, вилици, а
да е някаква посуда, да е дълбока, за да е голямо изобилието през
Новата година. Не трябва да има дупки, решето, за да не изтича късмета
от къщата. Прекадява се трапезата, отваря се вратата, за влезе „Млада
бога” на вечеря със семейството. Най-възрастният човек в къщата
разчупва питката с паричката. В когото се падне тя, ще бъде късметлия
през годината. От питката се раздава за Богородица, за къщата, а
останалите парчета се раздават в зависимост от йерархията в
семейството. И така да има настроение, да има веселие, защото всичко
това ние го изпращаме към това, което ни предстои, към бъдещето.
Фокус: След бъдни вечер следва Коледа. Тогава, на този празник, какво се прави?
Веска Спасова: На следващия ден след Бъдни вечер е Коледа.
Тогава се събират близките хора, отива се на гости при роднини. Яде се
свинско, слага се пача, както и баница с късмети. И отново всичко
трябва да бъде с настроение и усмивка.
