Следи от древен златодобив са откривани на много места в Кюстендилско, предаде репортер на Радио „Фокус” – Кюстендил. Според известията на кюстендилския музей, златодобивът в региона има своята периодизация – до тракийски, тракийски, трако-римски, средновековен, османски, проспекторски, германски, социалистически и постсоциалистически.
Най-старите рударски изработки са наблюдавани в край село Гърбино. По време на траките добивът на злато е бил от златоносни разсипи по реките, минни изработки и траншеи, в района на Трекляно. При римляните силният златодобив се е осъществявал в районите на селата Шишковци, Раждавица, Перивол и Соволяно, през средновековния период – в района на село Уйно. По време на Османската империя злато се е промивало от пясъците на реките в региона. Добивните работи са продължили и след 1878 година под формата на „домашен” добив на злато от местното население. Добивът на злато по това време е бил типичен за много семейства от Краище, а данните сочат, че в годините на национални катастрофи местното население е оцелявало с примитивен добив на злато.
Златото в Кюстендилска област е разпределено в ивици: Трекляно – Кюстендил – Влахина планина и Раково – Осогово – Каменишко понижение.