Липсата на заинтересованост от страна на ресорните министерства относно възможност за промяна на Наредба № 14 от 1 април 2003 г. за определяне на населените места в селски и планински райони, издадена от Министерството на земеделието и горите и Министерство на регионалното развитие, Обн. ДВ. бр.35 от 16 aприл 2003г. Горепосочената наредба дефинира понятието „селски район“, което е ключово за кандидатстване по Оперативна програма „Развитие на селските райони“, води до непълното усвояване на средства по ОП „ПРСР“.
Определянето на дефиницията за селски район е право на всяка страна членка и няма ограничения от страна на ЕС. Според нас, както и според Националният стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013г)досега действащото определение за „селски район“ съгласно Наредбата е необходимо да бъде променена и да се разшири териториалният обхват на населените места, попадащи в дефиницията „селски район“. По този начин щеизчезнат така наречените „бели петни” и ще се позволи по-голяма част от селата, респективно и на техните жители, да имат възможност да кандидатстват по Оперативна програма „Развитие на селските райони“. Ние от сдружение „Пауталия на бъдещето“ сме сигурни, че това ще доведе до частично преодоляване на задълбочаващите се демографски проблеми в малките населени места и ще концентрира в тях значителен финансов и човешки ресурс, както и ще се даде възможност да успеят по конкурентно способните проекти. Предложението ни е да се включат само селата на тринадесетте общински центрове изброени по-долу без градските им центрове.
С оглед нарастващата безработица в национален план вливането на европейски средства в българското село ще доведе до редица положителни промени като заетост, повишаване качеството на живот, подобряване на инфраструктурата, повишено търсене, потребление и съответно предлагане. Така ще се постигне и успешно изпълнение на Европейските политики за развитие на селските райони, още повече, че средствата през новият програмен период ще бъдат по-малко, което ни задължава да се предприемат всички възможни стъпки и мерки за усвояването на 100% от предвидените средства. С включването на селата на 13-те общини се гарантира максимално усвояване на предвидените средства през новият програмен период 2014-2020 по „ПРСР”, както и по-голяма конкурентност на самите проекти и по-високо качество на одобрените такива.
Изключването на тринадесеттеобщини (Кюстендил, Свищов, Дупница, Монтана, Силистра, Търговище, Димитровград, Горна Оряховица, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян и Видин)от програмния период 2007-2013, в Програмата за развитие на селските райони, забави от своя страна икономическото развитие на регионите като цяло.
Като пример бих желал да представя пред вас малко повече информация за Кюстендил. Община Кюстендил има 71 села и нито едно от тях не е допустимо за кандидатстване по ОП „РСРР”, защото най-голямото населено място, а именно град Кюстендил, има повече от 30000 жители.
Съществуващата дефиниция е:
„чл. 2. (1) Селски райони са общините, на чиято територия няма град с население над 30 000 души и гъстотата на населението е под 150 жители на кв.км.“
да се замени с:
Вариант 1: „чл. 2. (1) Селски райони са общините, на чиято територия няма град с население над 50 000 души и гъстотата на населението е под 150 жители на кв.км.“.
или
Вариант 2: „Чл. 2. (1) Селски райони са общините, на чиято територия няма град с население над 30 000 души или гъстотата на населението е под 150 жители на кв.км.“.
Сами виждате, че замяната само на буквата „и“ с „или“ в дефиницята
ще даде шанс и глътка въздух на нашите села.