“Живот в тройка”

Станимир Кискинов е доктор по политология и бакалавър по астрология. Работи в Културния отдел на Посолството на САЩ в България и преподава в специалност Социология на Cофийския университет. В литературния му дебют присъства целият му професионален и емоционален опит, включващ още кратка актьорска и журналистическа практика и дълги митарства в дебрите на любовта.

От редактора: Това е първолично откровение за полифоничните връзки и културната полигамия на съвременния човек; за двоичността и раздвоението, верността и верите; за физиологията на компромиса „обичам те”, гледан отпред, отзад, отвътре и отвисоко; за правото да избираш свободно и неокончателно; за стойността на избора в една такава ситуация и за неангажиращата му давност; за емоционалната потребност и емоционалното потребление. На стотина страници в книгата авторът дава да се разбере може ли един любовен триъгълник да е равнобедрен, каква е неговата пределна вместимост и защо природата не търпи равновесие; кой кой е в колебливата геометрия на мъжко-женските отношения и дали дефицитът на любовна взаимност е между хората, или вътре в тях. „Живот в тройка” е рисковано автентичен разказ за упоритите напъни на съвременния мъж (и жена му) да окултури инстинктите си, като ги облече в идеологически и духовни търсения. Ако ви се стори, че познавате лично някои от героите, или че сте спали с тях – нищо чудно и да е така. (Ира Колковска)

От литературния критик: …Между другото книгата е изненадващо откровена… Най-лесно би било “Живот в тройка” да се представи като любовен роман. Това обаче е само повърхността. Кискинов пише за дълбочината на човешките отношения, за постепенното узряване на любовта, за познаването на истинските чувства и  за търпението към другия. И понеже сюжетът е взет от действителността – има място за всичко - за теории за себеусъвършенстване, дилеми по кой път човек трябва да поеме и колебания… И понеже това е една от онези истински истории, турдно може да се направи разлика между фикция и действителност. (Оля Стоянова, в-к “Дневник”, 12 август 2007 г.)

От литературния практик: Почти във всеки мъж дебне по един Пигмалион. След като прочетох книгата разбрах, че въпросният древен скулптор живее и в автора на “Живот в тройка”. Разбрах обаче и още нещо, което е много важно за всички нас и за азбуката на всеки мироглед - ако някой желае да опрости нещата, както обича и е свикнал да прави в своя живот, защото повече не му е било нужно, за да разбере защо всичко се случва както се случва, на какво се дължат успехите и несполуките, терзанията и миговете на щастие, защо “живот в тройка”, а защо не “соло”, защо не “в двойка” или в “четворка”, “петица” и пр. може да прочете абзацът на стр. 69, след което спокойно може да отиде да си пие ракията с тиха завист към автора, но с пълното съзнание, че е успял да се навре за кой ли път в квинтесенцията на нещата. В противен случай ще трябва да прочете цялата книга, нещо, което направих и за което не съжалявам. (Асен Сираков, представяне на “Живот в тройка” в Сливен на 8 октомври 2007 г.)

От Национален фонд “Култура”: През 2007 г. книгата спечели проект от конкурса на Национален фонд “Култура” за финансиране на превод на българска художествена литература на чужди езици и през 2008 г. предстои нейното издаване на английски език.